Ядрената енергия отново е във фокуса на общественото внимание след аварията в атомната централа "Фукушима 1". Събитията в японската АЕЦ, строена през 60-те години на XX век, доказаха необходимостта от прилагане на единни стандарти за безопасност, съобразени с развитието на съвременните технологии и отчитащи натрупания вече половинвековен опит. Случилото се в Япония потвърди на практика правилната позиция на ЕС, която подкрепя изграждането на нови реактори само от поколение 3 или 3+, каквито в Европа са реакторите за АЕЦ Олкилуото, АЕЦ Фламанвил и АЕЦ Белене. Основна характеристика на тези реактори е наличието на пасивни системи за безопасност, за чиято работа не се изисква нито човешка намеса, нито източници на външно захранване с вода или електричество. Избраният за втората българска АЕЦ в Белене реактор е от типа реактори с вода под налягане ВВЕР-1000, модел В-466Б, снабден с високонадеждни съвременни системи за безопасност от трето поколение. В допълнение, проектът е разработен с уникални системи за защита на корпуса от значителни външни въздействия, включително попадение от товарен самолет.

Енергия за бъдещето		Безопасност		Статус на проекта
Начало на строителството Изграждането на втора АЕЦ започва да се обсъжда в началото на 70-те години. След необходимите проучвания, изследвания и анализи, през 1981 г. българското правителство утвържд...[»]		Двата блока, които ще се изградят на площадката на АЕЦ Белене, са по проект А-92 с реактор с вода под налягане, с 1000 MW електрическа мощност. Притежават съвременни системи за управление и безопаснос...[»]		След избирането на финансов консултант и подписването на Меморандума за създаване на Енергийна Компания Белене, актуалните етапи в реализацията на проекта АЕЦ Белене са: осигуряване на финансиране, пр...[»]